Професор архитект СТЕФАН СТЕФАНОВ е роден на 3.04.1926г. в
с. Горно Царовене – Михайловградско, в семейството на земеделски
стопани-лозари. Гимназиално образование завършва през 1945г. в Михайловград, а
висше – архитектура, през 1953г. в Държавна политехника – София Работил е 13
години като проектант в „Софпроект”- София, и Михайловград. През 1966г. е приет
с конкурс за редовен асистент в катедра Жилищни сгради на ВИАС, където през
1973г. хабилитира за доцент. С настоящия труд, през 1980г. е избран за професор
в същата катедра. По негови проекти са реализирани няколко стотици жилищни и
обществени сгради, архитектурно-склупторни паметници на антифашистката борба и
множество интериори. Подчертано е предпочитанието му към архитектурата на
еднофамилната къща и вилата, където търси претворяването на прогресивните
традиции от нашето богато архитектурно
наследство. Някои от неговите реализации са: ресторант „Ханска шатра”- Слънчев
бряг, ресторант „Монтанезиум”- Михайловград, жил. Бл. № 112 и 113, бул. „Ленин”-
София, жилищна сграда на ул. „Оборище” 1-3 – София, ЖСК „Тракия” и ЖСК „
Пролетарий” 228А – София, Музей на Г. Димитров – Радомир, паметници на
антифашистката борба в с. Тошевци – Видинско, в град Кула, в село Стояновци –
Врачанско, в село Оризово – Старозагорско, край р. Тъжа – Старозагорско, легационна сграда на ул. „Ал. Жендов” – София
и други. Плод на неговата проектантска и педагогическа работа са и книгите му:
„Индивидуални жилищни сгради” – 1977г., ДИ „Техника”, „Въведение в
проектирането на малката къща” (с колектив)1977г. – ЦС МТ – София. Проблемни
празработки в областта на еднофамилните къщи и интериора е публикувал в сп.
„Архитектура”, сп. „Наш дом”, сп. „Отечество” и др. Участвувал е в колективни и
самостоятелни изложби с арх-графики и акварели. Умира през 1996 година.
