Ранните години

На 13 май 1894 г. в България пристига първата футболна топка.
Тя идва в куфара на един от новоназначените в българските училища учители по гимнастика Жорж дьо Режибюс.
Компания в багажа на швейцареца и прави първата съдийска свирка по нашите земи.
Режибюс остава в България само две години, но за това време успява да популяризира в максимална степен
новия елемент от гимнастическата програма в родните училища - играта "ритнитоп". През следващите 20 години
футболът в България ще се развива с много ускорени темпове и ще се положат основите на организираното
спортно движение у нас. През 1909 г. е основан първият футболен клуб в България - столичния "Футбол клуб".

Жорж дьо Режибюс

Първият национален отбор
През 1924 г. Париж е домакин на Олимпийските игри. България се подготвя за участие.
Решено е да се създаде национален отбор, който да вземе участие на игрите.
За треньор е поканен австриеца Леополд Нич, който набързо сформира своята селекция и я повежда на тридневно
пътуване. С влак от София до Лом и оттам с параход нашите първи национали пристигат във Виена.
Там те прявят своето кръщене срещу съперник, който след няколко години ще си спечели славата на отбор-чудо.
Резултатът е катастрофален - загуба с 0:6. Проверката показва слабата тактическа и техническа подготовка на нашите.
Но те смело продължават за Париж, където им предстои да изиграят първия си официален мач.
На 28 май 1924 г. на Олимпийските игри е дебютът на българският национален отбор срещу Ейре.
Нашите играят много добре и стоят като равни с ирландците. Всичко отивало към равенство,
когато в самия край на срещата център-нападателят на Ейре Дънкан бележи от съмнително положение за засада - 0:1.
Впрочем този пръв български отбор показва завидни умения за "изкуствени засади" - цели 23 пъти ирланците
са оставали зад нашата защита, което ги изнервило допълнително. Причината за това удивително постижение на
нашите защитници, се крие в седналия на самата странична линия български съдия Георги Григоров, който им подавал
сигнали, кога точно да се изтеглят пред противниковите нападатели.

Стадионът в Париж по време на Олимпиадата през 1924 г.

Ето ги имената на футболистите взели участие в първият национален отбор на България при неговия дебют:
Вратар - П.Иванов.
Защитници - Ал.Христов и С.Янков.
Полузащитници: Иван Радоев, Б.Бянов, Гено Матеев.
Нападатели - Димитър Мутафчиев, Никола Мутафчиев, Тодор Владимиров (капитан), Константин Мазников, К.Йовович.
Първата схема на игра е: 1-2-3-5.

Първата победа, първите успехи

Дълго време България чака първата победа на своя национален отбор.
Тя идва в приятелската среща с Румъния в София през 1930 г. - 5:3.
Не закъсняват и първите успехи. През 1931 г. София е домакин на турнира за Купата на БОК. Нашите печелят трофея
след три победи - над Турция с 5:1, над Югославия - 3:2 и над Гърция - 2:1. През следващата година
идва и успеха на Балканската купа в Югославия. "Юни 1932 г. - Белград. Балканско първенство с участието на
Югославия, Гърция, Румъния и България. От София ни изпратиха с пожеланието да не сме последни.
Но след върховна мобилизация, въпреки че бяхме технически по-слаби от югославяните и румънците,
ние спечелихме купата!", спомня си години по-късно един от героите за България в тези срещи Димитър Байкушев.
Нашите печелят и трите си мача и стават балкански първенци. Тази титла е дублирана и през 1935 г.,
когато Балканската купа се провежда в София.